Варош (Markov Grad)
Ва̀рош (Варош) е краен квартал на град Прилеп, Северна Македония. Разположен е западно от центъра на града.
В края на X век Варош е седалище на епископия. Църквите „Свети Димитър“ и „Свети Никола“ са от ХІІІ век, „Св. св. Петър и Павел“, „Свети Атанасий“ и манастирът „Свети Архангел“ са от XIV век, а „Въведение Богородично“ („Света Богородица Пречиста“) е от XV век.
През ХІХ век Варош е чисто българско село в Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Варош (Varoch) е посочено като село със 113 домакинства и 585 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Варош има 1380 жители българи християни и 12 цигани.
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Варош (Varoche) има 1680 българи екзархисти и работи българско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Варош са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Според преброяването от 2002 година селото има 3458 жители.
В края на X век Варош е седалище на епископия. Църквите „Свети Димитър“ и „Свети Никола“ са от ХІІІ век, „Св. св. Петър и Павел“, „Свети Атанасий“ и манастирът „Свети Архангел“ са от XIV век, а „Въведение Богородично“ („Света Богородица Пречиста“) е от XV век.
През ХІХ век Варош е чисто българско село в Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Варош (Varoch) е посочено като село със 113 домакинства и 585 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Варош има 1380 жители българи християни и 12 цигани.
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Варош (Varoche) има 1680 българи екзархисти и работи българско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Варош са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Според преброяването от 2002 година селото има 3458 жители.
Карта - Варош (Markov Grad)
Карта
Страна - Северна Македония
Северна Македония е държава без морска граница и съставлява северната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг – с Гърция, на север – със Сърбия и Косово, а на запад – с Албания. Площта ѝ е 25 713 km², от които 25 229 km² суша и 474 km² водна площ. Столица на държавата е град Скопие, с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са Битоля, Куманово, Прилеп, Тетово, Охрид, Велес, Щип, Кочани, Гостивар, Кавадарци и Струмица. В Северна Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2000 m.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
MKD | Македонски денар (Macedonian denar) | ден | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
SQ | Албански език (Albanian language) |
MK | Македонска литературна норма (Macedonian language) |
SR | Сръбски език (Serbian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |